разперили криле огромни, прелетяха над полето.

Над къщите преминаха, поточето пресекоха

и закръжиха над гнездото си, от полет уморени.

Коминчетата пушещи отдавна оредели са,

но тук-там по дворОвете все още мърдат хора.

Сърцата им потрепват радостно, че щъркели видели са,

а устните им тихо шепнат, и за берекет се молят.

Мокреят погледите старчески, дочакали и тая пролет,

че много други като баба тъй и не успяха.

Но вярвам, че  с усмивка гледат там отгоре