ГОРДЕЛИВИТЕ

Горделивите -
ние -
не питаме никога.
В резултат -
емболия
от сподавени викове.

Няма за нас лекарства!
Няма противоядия.
Мълчаливо, но царствено
умираме. Млади.
(Моя гордост и бич мой,
мразен, неминуем,
как да кажа "обичам"?
Може някой да чуе!)

Горделивите -
ние -
живеем от болката.
Ех, понякога пием
един за друг.
Толкова.

ТЕЖЪК ХАРАКТЕР

Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.

Миряна е една от големите поетеси на Бг. Вече е в пределите на вечността.

Промених заглавието на публикацията, защото изглеждаше малко подвеждащо. Макар че Миряна Башева с поезията си и великолепните песни по нейни текстове, ще бъдат вечно живи. Така че да е честита, където и да е душата и сега!
:) Ето още нещо нейно:
Точка

Аз нямам как да стигна до финала,
да пусна тоя свят на самотек.
Мен еволюцията ми е дала
безсмъртие, защото съм човек.

Аз няма да положа тихи кости
под жалните орландовски брези
и моите опечалени гости
ще си спестят и свещи, и сълзи.

В опровержение на Чарлз Р. Дарвин,
на черните Адамови ребра,
над мене няма да програчи гарван.
Предупреждавам: Няма да умра.

А ако някой ден - помози бог! -
откаже медицината отсрочка,
не бързайте с цветя и некролог.
Предупреждавам: Няма смърт. И точка

Миряна е добра, имаше в нея мъдрост.

Безспорно!

"Зад трънливото чело
на гения
(както под каскета
на глупака)
има мигове
на дръзновение
и години
безизходен вакуум..."

Пак тя...

Прекрасен избор.

Толкова харесвам поезията на Миряна Башева, че все ми се струва, че не съм споделила най-доброто. : )