Хората се раждат неравни – и по социално положение, и по дарби и по всичко. Как ще бъдат равни? Не могат да бъдат равни. Никога.

Човек е създаден да се бори за хляба си, за място под слънцето, за жени, за пари, за обществено положение. Кой ще победи? По-умният, по-силният, по-храбрият, по-безочливият, по-грубият, по-нахалният.

Хората не се променят, не се превъзпитават. Те само чистят мъничките, сухи клонки по стъблото на вековния дъб, а големите клони и дънера си остават същите.

На българина всичко трябва да му се дава отмерено и никога да не му се плаща много високо. Защото като забогатее, той се забравя. Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер. Става злобен и завистлив. Губи човешки образ. За него няма нищо свято на този свят.

Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му. Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него. Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма.

Какво е трудолюбието? Глад, страх от утрешния ден, жажда за пари – това са пружините, това са моторите, които тласкат шайбата на трудолюбието. Не е вътрешната потребност.

 

Казват, че българският народ бил трудолюбив. Народ, който има по календар 169 черковни и официални празници не е трудолюбив. Черквата в България, колкото и добро да е направила, разврати този хубав наш народ, направи го хайлазин.

Народът е с всеки, който държи калъча.. Народът е стадо. Той слуша само гласа на пастира, който държи сопата и който храни кучетата. Това е народът…

Народът се лута, чака някой да го поведе и да му каже „свободен си”. Световната практика е такава – няма управия без сопа, въже и остен.

Българският политик неминуемо свързва властта с пържолата, бута, жената, парата, златото. Парата е символът на властника в България. Той иска пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато. Иска къщи, къщи, къщи. Иска вили, вили, вили. Иска коли, коли, коли.

И не за своя сметка – а за сметка на партията си, на държавата си, на народа си. Това властогонство е бясна болест – който е ухапан веднаж от нея – умира цял живот, като бесен. И е бесен за власт – срам и позор, но е така.

Политиката има свои закони. Тя не търпи интелигентните на трона си. Тя иска полуинтелигентни. Полудипломати, полуполитици.

Хората, които трябва да осъществяват хубавата идея, се покваряват само за половин година. И най-хубавата идея може да се провали, когато няма кой да носи знамето. Знаменосец става не човекът, който крои дълбоки планове и мънка, когато говори, а който решава бързо, смело и говори сладко.

Аз като не съм добре, целият свят да е добре – това не ме радва. Аз ще се радвам, ако целият свят е зле като мене. Това е човекът, това е същността му.

Българският интелигент е готов да се примири с всяка власт, стига той да е добре. На него да е добре. Той да остане жив. Него не го болеше за нацията, за народа. Него не го интересува как ще се развиват нещата занапред – важното бе той да оцелее.

Той да е добре. Угодничеството, нагаждачеството са като че ли най-ярките национални черти на българската интелигенция.

Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество – винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава.

Но аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена, и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува…
източник: Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите – АТАНАС БУРОВ | Четилище (chetilishte.com)

Днес същото важи за българина, едно към едно.
Благодаря, прекрасна!

Особено ми допада това : "Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество – винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава."
Нещата не са се променили от тогава - все още българинът смята, че правилата са за другите, а за своите постъпки търси изключения от същите тези правила.
И не е само това, всичко останало е точно така...
Хубав ден, bateico! :)

Прав е!
И аз имах два случая при това хипотетични; в тази насока Провалиха ми злонамерено конкурс Случаят се разчу
Един ден случайно ме срещна бившият директор и ме привика Поиска да му разкажа случилото се Като чу, замълча Казах, че това е истината
Не се съмнявал ! Но не можел да проумее едно? Така се действа, когато си застрашен! Но аз в момента с нищо не ги застрашавам?
Или може би, гледат в бъдещето и взимат мерки, докато е време!?
Да. Така стана , когато по настояване на шефката ме зачислиха за аспирантура Когато това стана факт , дотичала нейна колежка и я попитала, луда ли е? След няколко години ще и взема мястото! Не и ли е ясно това?
Да, смятали са, че няма да успея И ще се подиграват да, но като успях , алармата се задейства!

Хубав ден!

Има българи, които са надраснали времето си и са виждали в бъдещето!
Хубав ден, прекрасна bellarosa01

Когато парите говорят за морал и етика, предпочитам да изляза от стаята.

Тесногръдите, злобни и ограничени хора най-трудно преживяват чуждия успех. Ние си имаме и поговорка в тоя смисъл "Я не сакам я да съм добре, сакам на Вуте да му е зле." Или "Я че си запалим къщата, за да изгори на Вуте плевнята"
Та така...
Хубав ден! :)

Абсолютно ПРОИЗВОЛНИ ругатни към некъв измислен "българин". Нещо като преразказ на Алековия "Бай Ганю"
От ВСИЧКИ българи които познавам, няма НИТО ЕДИН, който да притежава такива мерзки качества.

Буров е бил банкер, но е бил и доста неординарна личност. Не е нито типичен банкер, нито типичен политик. Правя тези изводи от нещата, които съм чела за него, както и от негови разсъждения.
Ето едно такова:
"Голямата задача на едно управление е да се създадат начини, чрез които могат да се натрупат повече блага, повече богатства, за да може да се увеличи общото, а оттам и частното богатство.“
Хубав да е денят ти! :)
П.ПЗа животните и техните хора, загубата им и тъгата ... Знаеш! Който не го е преживял не би разбрал!

Това, че Буров е банкер и прочие, е ясно. И ми обяснява всичко останало. И да си призная - не би ми бил обезателно необходим в обкръжението :-) Особено пък прозренията му, резултат от поне един от седемте смъртни гряха - горделивостта му. Може и да има основания, но пък има и оправдание - неординерна личност :)))
Мдаа...Точно като се увеличи общото, се увеличава и частното. Това вече го видяхме в този си живот как става :)

пп. Постът ми за животинките ми и тяхната скорострелна загуба беше само и единствено за теб. Обясняваше мълчанието ми в последните и вероятно в следващите дни. Или повече. Не знам.

Хубав да е денят ти, Белароза!

Значи си щастлив човек. Аз пък познавам доста. :)
А качествата не са мерзки. Просто човешки.

Разбирам!
Където и да е котешкия рай, те са там! :)